Празния стол

Винаги когато плача, плача за теб. Поводът може да е всякакъв друг – самота, умряло приятелство, поредна неслучила се любов, някой тъп провал.. . Натъжавам се и започвам да плача с мисълта за теб и колко много ми липсваш. Да, вероятно е егоистично, защото може би плача, защото знам, че ако беше тук, щеше да ме подкрепиш, да ме разсмееш, да кажеш някоя глупост, да разсееш тягостното чувство и животът да продължи и да има смисъл.

Обаче и винаги плача за теб, просто защото само за теб има смисъл да се плаче. Приятелства възкръсват (може би, кой знае), докато приятелите са живи. Неслучилите се любови, винаги можеш да се успокоиш, че не е трябвало да се случват, тъпите провали са факт от всеки живот и колкото и да са много, са си мои. И накрая пак си заслужава да се  плаче само заради това, че те няма…

Не ми се карай, знам, че всичко това за теб са глупости и излишни драми. И когато се радвам пак мисля за теб. Но пак ми е тъжно, защото не знам дали виждаш. Или пък знам. Знам, че това, което правя ти харесва. Или поне искам да го вярвам, защото ако и това нр е така, не знам какво бих правила.

Знаеш ли, всичко е супер тъпо, ужасно празно и самотно. Аз не съм като теб – не мога да бъде винаги позитивна и да продължавам с усмивка, не зависимо от всичко. Всъщност го правя, но е повечето време и пред повечето хора е изкуствено. Май го правя и за докажа, че съм научила поне едно нещо от теб – да не се предавам, да вярвам и да продължавам, въпреки всичко.

Липсваш ми ужасно много. Имам нужда да ми кажеш какво бъркам, защо всичко се така се опразни и защо всички си тръгнаха. Ще ми се да кажеш: те са идиоти, да не ти пука, но знам, че не би го казал. Щеше да ми кажеш истината и после да пием сок. Помниш ли онзи сок от кайсии, дето каза, че ще ми спреш, защото ме избива на безпричинен смях от него? Ето сега се усмихвам. Въпреки всичко, пак ме караш да се усмихвам. Липсваш ми ужасно.

Пиер: звук и картина

Следват две домашни видеа на Пиер как си играе с любимата, зелена гъсеница. Любчо и Вяра, ако гледат да не се сърдят – имате дете и куче, знаете какво е положението с играчките. Забележителното на тези видеа е, че ще видите колко е станал голямо Щастието и ще го чуете как мрънка. Enjoy.

Светът е голям

…Sometimes I fell like I don’t have a partner…

…samotimes I feel like my only friend is the city I live in…

Светът е голям и спасение дебне от всякъде, това се доказа тази седмица. Особено, ако случайно си забравиш влючен Skype-a и там е един много специален човек, това много улеснява спасението да те издебне. Става ти малко тъжно, защото си говорите за времето когато животът беше много по-сложен, но пък радостите бяха супер истински, но накрая разбираш, че в крайна сметка, все още има на тоя свят хора, които те разбират без да трябва да им обясняваш.

Във вторник спасението се появи в лицето на Александра. Едно голямо мерси там.

Иначе седмица беше отбелязана с две партита в Тънка Червена Линия. Цял живот си бях мечтала за такова място  – музика, яки хора, които няма нужда да познаваш, за да се забавляваш с тях и ром, и доживях да го намеря.  А в събота ще се ходи на филм от Сенегал, с което официално се завръщам по-сериозно към Африка. Мина време и е време.

* ако снимката не ви се връзва с текста, спокойно повредата е в моята глава. Там тя буди определи асоциации съвсем по темата.

The Sushi Master

Вчера бяхме на суши в Жоро ака Геша или Моло. Геша е The Sushi Master. Всъщност съм яла само неговото суши, но все пак, той е The Master или още Master Gesh. Та Геша се обади вчера по обед и леко преобърна плановете. Но не съвсем защото в крайна сметка реших, че ще съчетая всичко и всичко ще се случи.

Плановете бяха да видя „Вън от играта“, филм от програмата на „Цветята на корана“, и днес да блогна в „ентелегентно“ по въпроса. Уви билети за филма нямаше и този план се отложи. Затова бързо се запътихме към суши партито.Но не без десерт – хубава, качествена торта с вишни и бял шоколад!

На суши партито хапнахме хубаво суши – задължително с клечки и пихме бяло вино. Не им знам имената на всичките видове ролца, но бяха хубави. На Геша му се отдава завиването на разни сьомга, авокато, ролца от раци и други неща в ориз, водорасли и черен сусам. Бяха красиво подредени като малки японски войничета в  чините. Май само едно не ми се отдаде и и беше проблем пренасянето й с клечки от една чиния, в купата със соев сос и уасаби и от там до устата ми. Всъщност яденето на суши може да е мръсна работа, но  Георги is The Sushi Master и силата над сушито е с него!

Иначе поспорихме, поговорихме, стигнахме до някакви хубави и малко тъжни май заключения. Беше хубаво. Е  не колкото едно време, но вече нищо не е като едно време.

King of Sorrow

Защо няма бивш най-добър приятел? Не се използва.

Има бивше гадже, бивш съпруг, но няма бивш най-добрър приятел.

Защото е ако стигне до „бивш“ не е бил „най-“?

Или просто защото е най-тъжния възможен „бивш“…

Зеле, къри, Африка

За Коледа един мил човек ми подари много хубава книга с рецепти от Африка. Още на първо разгръщане харесах едно зеле с къри. То какво да му харесам, поне и зеле и къри почти винаги има вкъщи и това мога да го направя лесно.

Та на кратко реших да пробвам нещо ново повлияна от три неща: книгата, ходене във Veda House и „Джули и Джилия“ (Julie & Julia), който гледах тия дни… „Джули и Джулия“ е кулинарно красив, ненатоварващ, но пък смислен и забавен без да е кух. Освен това е истинската история на един блог. A във  Veda House поръчах подобно – прясно зеле с пресни домати, къри и ядки, но ядките не се усещаха.

Приготвих: малко месо запържено с чесън на прах и орехи и до сложих върху прясно зеле със зехтин и къри. Не е сложно, само месето е малко по-особено. Всъщност ново, ново, колко да е ново? Само кърито в зелевата салата е новост, обаче именно то е ключът към палатката…

Промяна

Днес се опитах да изневеря на някои мои неписани правила:

1. Не пожелавай промяна, защото крайният резултат чето ще те накара да съжаляваш;

2. Ако не можеш да се удържиш и все пак я пожелаеш  не се опитвай да я предизвикваш насила.

Днес реших, че трябва да си сменя всекидневния парфюм. Реших, че ще отида и ще открия нещо ново и различно, но отразяващо ме.  Последният път когато изпитах такава нужда  отидох и се подстригах, сега още „влача“ бретон, с който не се гордея. Какво се случи обаче. Прекарах половин час в магазин за парфюми (от оригиналните, не от наливните), помирисах поне половината и в крайна сметка установих, че ми харесаха само нещата, които си знам, че харесвам. Егати промяната! Само за пореден път се убедих в любимия цитат от „Адаптация“ (Adaptation):

„What I came to understand is that change is not a choice. Not for a species of plant, and not for mе…“

Тая мисъл на неспящата  Меръл Стрийп  легнала по гръб с поглед в тавана, така ми се е забила в главата…

Преди Нова година беше – само да мине Нова година и тоя тегав период ще се размине. След Нова година хем е същото хем се усеща някаква промяна. От една страна чувствам нужда да я изразя, от друга тази (мъглива)  промяна някак не ми стига.  Затова реших, че ще се опитвам да съм про-ктивна и ще направя някакви (малки) неща за промяната да се случи. Не е  като да не са ми казвали, че съм пасивна и чакам животът сам да ми се случи. Реших, че не е лоша идея да й дам шан да изплува, да се избистри и да се  случи и усети по-ясно, па току виж е по-добра.

Обаче… not for mе…“

PS: Най-хубавата част от промяната е, че имам повече време… филми и книги, here I come…

Don’t Change

Не се опитвайте да променяте хората, които обичате, защото:

- ако въобще решат да го направят, най-вероятно са отчаяно влюбени във вас, най-вече защото си мислят, че не заслужават някой по-добър;

- ако не, просто ще ги загубите.

Видео от Италия – 1

Малко видео, които направих това лято по време на почивката в Италия. Предупреждавам, лош оператор съм.

Първото е от посещението в националния парк в Базиликата. Соколите и другите птици в шоуто живеят на свобода и лятото изнасят по спектакли за туристи вечер.  Парка прави и мега спектакъл, възстановява на историята на местните партизани. Събират се около 8,000 зрители на открито, има страхотни ефекти, хореографии, живи животни, коне се гонят… зрелищно е.

Второто видео е от Неапол – моята голяма любов. Шумен, шарен, с мандарини по дърветата и антики навсякъде.

Третото видео е от една вечер в едно малко село в Базиликата. Там правят вечер на уличните артисти. На всеки ъгъл на селото се случва нещо. Тук ще видите една група, която според мен използва доста балкански ритми.

Не знам защо снощи, повече от 5 месеца след това, се сетих да ги прегледам и кача, но е приятно. Бяха много хубави 10 дена. После ще кача още.

Тихо се сипе първия сняг

Днес Пиер, както и кметицата, като такава, видя за пръв път много сняг. И на Пиер и на кметицата май еднакво им пукаше за първия сняг.  Тя май нищо не направи освен да обясни на медиите, как концесионерите ПАК не са си свършили работата. Пиер пък само постоя малко на перваза. Следеше снежинките с поглед и после заспа. Той не се впечатлява много,. Само когато може да гони нещо или подуши гранули, ама не от евтините.

Зимната идилия у нас тази вечер е пълна. На вън сняг. Вътре горещ душ, с муцуната на Пиер залепена на потното стъкло на кабината. А след малко смятам да се отдам на опаковане на подаръци и да си припомня вкуса на топло домашно мляко с какао. Знам къде е млякото, а и какаото е истинско какао, а не Нескуик. Отивам.