Еволюция

Не бях писала повече от две години. Не мислех, че имам какво да кажа, нито че има кой да ме чете.  В главата ми цели две години не течаха текстове – не ми се беше случвало. Разбира се пишех и  все още пиша в работата, но да пишеш новини, не е точно като да пишеш авторски неща. Най-голяма степен творчество има в статията за борсата, която пиша веднъж седмично и все пак… Бяха странни, някак преходни две години.

В деня, в който избраха  Обама в главата ми пак протече текст. Много готин текст. Междувременно четях Cynical Speech, а Елфът започна да ме ръчка да пиша блог. Слънцето също, но той по дефоулт не подкрепя, така че he goes without mentioning. Така след няколко месеца лутане, все пак реших да си ползвам безумната (Shakiraaa) регистрация в Word Press. Нали така или иначе май нямах какво да напиша и да кажа, та на кой му пукаше как ще се казва тоя блог. Сложих един лимон, за да са ми хем свежи, хем силни текстовете и започнах…

Обаче нещата не се оказаха такива каквито ги мислех. Блогът се разви неочаквано добре, даже повече от добре, за тия три-четири месеца. Така че нормално идва време за еволюция. Всичките тия неща ги пиша просто, за да кажа, че блога се мести. И не само.

Още от самото начало си мислех, че би било супер да отворя блога за други автори. И знаех точно с кои хора искам да пиша. Знаех и знам и точно кои хора искам пак да чета. Затова и новият блог е ентелегентно… Всъщност имам много други причини, за да го пусна, за да искам да го има и да е всичко, което може да бъде…

Искрено благодаря на всички, които четяха и пишеха тук. Много се надявам, да се радвате поне толкова и на новия блог. Много се надявам и ще съм щастлива и ако го вкарате в блогроловете си. Не знам дали да вадите този, защото и да има нещо тук, най-веряотно ще са само лични неща…

На кратко – местим се! See u тук!

Май

Май месец… Както казах на Крис, не знам дали за всеки месец ще ми се получава текст като за Април, ама ей го на и за май май написах нещо.

Когато четете това, аз най-вероятно вече ще съм на път. Може би ще се търкалям с котките по двора. Или поне с котарака, защото котката, както пак казах през Април, е бременна. Има голяма вероятност да е родила и да не й видим муцуната поне седмица-две. Чакаме я всеки момент.

През май освен това смятаме пак да отскочим до най-любимия ми град в Турция, а именно Бурса. Няма да ви говоря много за Бурса сега, за да тръпнете в очакване какво ще напиша като се завърна.Ама ме тръпнете много, пътеписите не са ми силната част… Турция въобще ми е крайно любима дестинация, обиколена почти на изцяло. Честно казано, не се чувствам турист там. До сега не е ставало дума, но и на това ще му дойде времето.

Въобще май, май е време за агнешко. Вегетарианците го предпочитат двукрако и с къса пола, ако може. Месоядните въобще не броят краката, стига добичето да е в хоризонтално положение – в тава или в легло. Може и сред тревата, макар времето май още да не се е стоплило чак като за секс на открито…

Май ни доближава една стъпка до любимия сезон на джапанките – long life the djapanka, ако питате мен.  Но уви, за нерадост на следващите, приближава и до сесията. Като казах студенти се сетих, че много хора всеки момент ще заминат на бригади, ако всъщност кризата не им е сложила край на тия мероприятия. Ако обаче заминат, това ще открие и сезона на епистоларната любов, заместена в наши дни от  Skype. Не знам дали още толкова голямо количествоo хора ходят на бригади, но знам че голямо количество хора не броят секса на различен континент за изневяра. Това няма нищо общо с май, освен, че много девойки ще се маят с коя рускиня любимият им бере ягоди или к’вото там бЕре…

Абе всъщност май не май, не се майте, a enjoy…

Жената и пенисът

Жените си имаме отношения с пениса. Някои си имат странни, други приятелски отношения, трети направо са във война с него. Пенисът е много за жената. Може да е приятел, враг, оръжие, средство, уред, даже повод за завист.

Има ли нужда да обяснявам кога и защо е приятел? Колкото радост може да донесе един пенис на една жена… Има много неща, които се по-хубави от секса/пениса, но никое не е като него. А пенисът е много важен атрибут в секса, както знаем. Враг е когато кара мъжа да иска друга жена или просто да иска други неща. Влечението към голямо количество хобита от страна на мъжете идва от нуждата да се компенсират сантиметри, които най-често липсват само в главата на мъжа. Аз поддържам мотото: Мейк лов нот риболов, или таковайте си жените и не се занимавайте с глупости!

Пенисът като оръжие често се покрива с пениса-приятел. Пенисът може да е оръжие, с което жената да накара мъжа да иска и да прави каквото тя желае. Това може би не прави пениса приятел на мъжа, но със сигурност го прави приятел на жената. Даже го прави приятел тип „Верно кученце“. Да не говорим колко добро оръжие е един пенис във войната между две жени. Тук се чувствам длъжна да отбележа, че съм абсолютен пацифист! Вълнуват ме само словесни двубои! Уред! Уред за задоволяване на желанията на жената и то не само сексуалните. Пак не виждам много нужда от обяснения. Кратка разходка в Мола носи достатъчно доказателствен материал по този въпрос.

Пенисът наистина е много за жената. В крайна сметка аз вярвам в теорията за мъжа и пениса като софтуер и хардуер. Всяко IT ще ви каже, че и най-добрият хардуер без добър софтуер не може да има добър пърформанс. Никой пенис не може да даде най-доброто от себе си вън и в леглото, ако не принадлежи на качествен мъж. Следователно, щем или не щем, отношенията ни с пениса зависят от отношенията ни с мъжа. Тъжно е когато мъжа ни кара да мислим за него само като за пенис, просто защото той, мъжа, не става за повече. Можем обаче да имаме лошо отношения с единия и добри с другия. Тъжно е когато имаме добри отношения с мъжа и лоши с пениса – както за нас така и за мъжа. Обаче, понякога лошите отношения с мъжа водят до доста, добри да ги наречем, отношения с пениса. Никой от двата вида отношения няма бъдеще в дългосрочен план.

Заключение… няма заключение. Като говори човек за пениси и жени, никога няма заключение….

За водата…

…малко мисли

и малко музика за фон.

Всеки ден срещаме еко каузи около нас. Интернет, телевизията, радиото, всичко е залято от тях. До сега не съм писала за товар но то в защото не мога да пиша за неща, които не съм изпитала. Или поне ми е доста трудно. Днес исках да пиша за любов, защото в главата ми влезе една песен, но уви – не мога да пиша за нещо, което не изпитвам. Затова ще пиша за водата.

Така се случи, че тази година съм в Бургас за ежегодната двудневна профилактика на местното ВиК. Е не специално за нея, просто се случи докато съм тук. Като изключим морето, днес и утре никъде в града няма да има вода. Това включва и болниците и детските градини. Явно града така е изграден, че кранът е един за всички. Сутринта бях на зъболекар за профилактичен преглед. До мен на пейката жена се гърчеше със зъб за вадене, но не беше ясно дали ще й се получи тия дни. Не ми се ще и да мисля, как се вади зъб без вода дори за стерилизация на инструментите. Да не говорим за окръжната болница. Надали спешните операции и ражданията в цялата област ще се съобразят с профилактиките на ВиК. И тези дето са си планирали операциите преди профилактиката и сега са на легло също не им се получава тайминга.

У нас в частност работата е на вана с леген, миене на зъби с чаша, която се пълни от бутилка и голямо количество мокри кърпички. Та тази вечер докато вечерях като космонавт – парчета зеленчуци, сирене и кашкавал в еднократна чинийка, се замислих колко всъщност е важна водата. Редовно ни казват как тя намалява, как трябва да я пестим и да внимаваме и всъщност на нас май не ни дреме чак толкова за тая работа. Някой прави ли нещо? Вие като си миете зъбите правите ли го с чашка, за да не тече водата от чешмата? Когато се къпете спирате ли душа докато се сапунисвате? Въобще като използвате вода мислители как свършва? Мислите ли си, че някъде в Африка в момента най-малкото едно дете умира от жажда? И аз не си го мисля всеки път, спокойно… 

Надявам се много всички да знаем, че трябва да си пазим планетата, но се съмнявам в това. Много искрено се съмнявам. Обаче май е важно да вземем мерки, преди наистина да усетим липсата на вода на гърба си и то не поради профилактика.

* ето тук и тук можете да прочетете малко фатки за намаляваща питейна вода.

Things I Like

Колежката Караджова, Мира Караджова , днес ме предизвика да направя една компилация „Things I Like“ в снимки – ъ фото компилейшън дето се вика. А на мен ми хрумна, че може да го обърнем на поредната блогърска щафета. Този път обаче викам да попишем за нещата, които ни радват душата…

Кафе – първото нещо, което правя сутрин с гурливи очи. Приятелски съвет – преди да съм си изпила първото кафе, по-добре не ме занимавайте с нищо. И по принцип, като ми се пие кафе съм леко крива. Пия всякакво. Сутрин обикновено е Нес, защото нямам търпение да правя друго. В по-късните часове може и еспресо, джезве или от италианска кафеварка. На периоди съм, честно казано. Италианската кафеварка има добрия навик да изпълва къщата с аромат, което й печели точки. Обикновено пия кафе докато правя нещо: ровя из нета (друго голямо thing I like), гримирам се (особено, когато ходех на работа в офиса), гледам телевизия или чета. Но май най- го обичам ето така – на спокойствие, в някой кофи хаус,  в добра компания…

Обичам много да чета. Никога нямам достатъчно време за четене на каквото ми се чете. Върховния кеф е лятото в хамака с котката. Тук ще залепя и страстта към списания, която датира от как преди около десет години отворих „Егоист“. Тук трябва изрично да кажа, че не обичам модни, женски и всякакви други малоумни списания, които те учат как да слагаш червило. Обичам готини списания – умни, забавни, добре написани с куул дизайн. За съжаление в момента няма много такива на българския пазар. Такива списания обичам не просто да чета, нямам нищо против и да ги правя, уви към момента нямам тази възможност… Като казах четене и хамаци да спомена и котките – най-великото същество на този свят. Котката не може да бъде обяснена, опитомена или подчинена, но с това спирам защото, каквото и да кажа, все ще е клише.

Травъл… on the road again или гъз път да види, на прост български. Стягам куфари за от 20 до 40 минути в зависимост колко далеч ще ходя. Багажа за Бургас го приготвям и за по-малко. Навсякъде ми се ходи – нямам приоритетна дестинация. Единственото условие е да се върна вкъщи, защото това му е най-хубава част на пътуването.

Лени, ех Лени. Всъщност предизвикателството дойде точно покрай снимка на Лени. Лени въплъщава една дузина неща, които харесвам – музиката, китарата, мекия черен глас, всичкия талант, които ми докарват тръпки. Лени е мулат – майка афроамериканка и баща руски евреин. Силно вярвам, че мулатите – тези деца на междурасовата любов, са хората на бъдещето. Един ден, след много векове, всичко хора ще са мулати и няма да има раси… красота… Абе Лени е секси от всякъде, няма как да не го обичаш…

Сигурно мога да се сетя още много работи, но започва да става отегчително… Затова аз свършвам тук, но вместо точка ще подам щафета. Да се чувстват поканени да кажат какво им доставя душевни оргазми: Елфа, Марио, Аспарух, Марфа, Светла, Си, Огир, Говорилня,  който още иска – няма ограничения.

Пенисът – враг или приятел на мъжа

My friends are so depressed

По принцип не обичам да пиша за мъже, защото води само до две неща, когато го прави жена. Ако няма гадже я обявяват за мъжемразка. Ако има гадже, започват да го съжаляват, за дето търпи такава до себе си. Обаче днес, докато вятърът вие над Бургаския залив по-силно от шлагерна песен, а аз пия страхотен черен чай с мляко, не мога да не се запитам: пенисът приятел или враг е на мъжа?

Изконна е връзката между пениса и мъжа. Колкото и пенисът да не прави мъжа мъж, защото само поведението те прави такъв, те са неразривно свързани по прости биологични причини. Мъжът и пенисът вървят ръка за ръка от ден едно. Преминават заедно през всички несгоди, терзания и житейски избори, дори и след като пенисът мине на Простамол. И това би трябвало да прави пенисът верен другар и най-добър приятел на мъжа. Когато споделяш с някой целият си живот, това изгражда между вас една особена връзка – интимна, искрена и съкровена. Мъжът и пенисът взаимно си угаждат и се даряват с щастие и благодат.

Пенисът помага на мъжа и при избора на жена. Понякога му помага и при избора на мъж, но за целта на този текст ще боравим с термина жена. Пенисът е като компас, който води мъжа към жената в пряк и в преносен смисъл.  За ветропоказател обаче не знам до колко става, защото има навика да догажда само едни определени подухвания от страна на жената. Всички останали вълнения идващи от нея пенисът обикновено ги пропуска, но за щастие някои мъже имат и глави, чувствителни и към тези женски ветрове. До колко обаче изборът на пениса е точен можем само да гадаем. За съжаление е факт, че той понякога не избира точните жени за най-добрия си приятел. Затова, колкото и да е трудно, мъжът трябва  да се научи до каква степен може да се доверява на пениса си.

До колко пенисът-компас е добър приятел на мъжа. Дали е такъв, щом понякога кара мъжете да си продават душите, за това което иска той. Мъжете имат лошото качество да са твърде подвластни на желанията на пенисите си, превръщайки се в техни роби. Имат навика да поставят на карта техния и живота на другите, за да се доберат до желаното от пениса им. За добро или за лошо обаче, всичко това е обяснимо по простата причина, че мъжът е щастлив само когато пениса му е щастлив. Когато пенисът не получава каквото иска, мъжът е този който отнася депресията, комплексите и понякога самосъжалението. Колкото и сложна да е мъжката психика, психиката на пениса и влиянието й върху психиката на мъжа не са никак сложни.

Тогава приятел или враг е пенисът на мъжа… Аз надали мога да дам точен отговор на този въпрос. Няма и да се опитвам – като жена имам по-различни отношения с пениса. Жените и пенисите обаче са друга тема…

Малко, но от сърце…

Не пускам sms-и за Вип Бродър и не смятам и да пускам. С цялото размахване на чекове и наддаване, благотворителността започва да ми прилича на бит пазар. Иначе каузите са хубави, добре е да се работи за тях. Просто подхода не ми допада.

Аз направих друго. Купих си козметика със стикер „За още една българче”. Много се надявам парите наистина да отидат там, защото това е моята кауза. Причини… ами жена съм, българка съм… повече трябват ли? Освен това, ако няма деца, всяка друга кауза отива по дяволите…

Проблемът с бебета не е само в правенето на бебета. Има цяла дузина проблеми. Има проблем с осиновяванията, има проблем с домовете за деца без родителска грижа и за децата с увреждания. Майки изоставят бебетата си. Някои си ги взимат, а после тези деца просят, мият прозорците на колите, биват бити и изнасилвани от роднини… Имаме ужасно много проблеми да решаваме, докато правим още бебета.

Защото без бебетата няма бъдеще. Както сме я подкарали – половината емигрират, а тия дето остават нещо не ни се получава с бебетата. Обаче аз съм като Последния мохикан. И да тръгнат да я закриват тая държава, аз сигурно пак ще съм тук и ще разправям, как трябва да правим повече деца…

Сексуални грехове?

Страстната седмица почти завърши, с нея ще приключат и постите, а с тях и постът за секс… Много страсти и много хормон във въздуха с тая страстна седмица. Има нещо преди празници, защото и по Коледа имаше такъв момент. Ясно е, че гладът настървява, а и явно положителните емоции по празниците вдигат духа, а и други работа. Другата седмица като са намуа народа с козунак, ще утихнат нещата.

Замислих се обаче… ако хранителният пост пречиства греховете на нашето тяло, то сексуалният пост, сексуалните ни грехове ли трябва да пречиства? И що е то сексуален грях въобще. Да бъда честна, аз не постя в никое отношение. Имам някой и друг хранителен грях за изкупване, но не и сексуални. Слагам ръка на сърцето си и мога да кажа, че не съжалявам за нищо, което съм или не съм направила…

И все пак, какво е сексуален грях. Лесният отговор е изневярата, но на мен ми е много елементарен, ако говорим просто за секс с обвързани хора. Една от десетте сексуални заповеди е – не прави на друг, неща, които не би искал да ти сторят. Което прави простата секс изневяра грях, но не е там въпроса.

Не говоря и за разните странни практики, защото това което е грях за едни, може да е ежедневие за други.  Говоря за истински сексуални грехове. За това да правиш нещо, заради което душата ти гори в ад тук и сега, но да не можеш да спреш да го правиш. Да не можеш да спреш да желаеш някой, па било то и да желаеш само да го изчукаш, въпреки че е забранен плод.  Говоря за онзи делириум, който те понася към някой без да знаеш как и въпреки волята ти. Грях ли е да не можеш да се спреш? Да нямаш контрол? Не да не искаш, а да се опитваш да се контролираш, но да не можеш… Според религията май всяка слабост е грях, въпросът е сексуален грях ли е. Аз нямам отговор.

Според мен е много по-голям грях в такава ситуация да се правиш на силен. Истинският грях е да си наложиш да се възпреш. Грешно е цялото ти същество да иска да е с някой, от другата страна да е същото и да се спреш. Грешно е да не последваш желанието си и да не се отдадеш… А как се изкупува такъв грях към самият теб идея нямам. Може би просто наистина всеки сам си носи кръста…

Джаджи

Благодаря на Марио (колегата Пешев заради НБУ връзката), за поредната щафета. В тези дни на хормони, малко  ще разнообразим с джаджи и такъми, както той ги нарича. Аз мислих, мислих и реших да представя някои основни неща, които са винаги в чантата ми и без които не мога. Към тях разбира се ще се присъедини и лаптопa. Ще карам поред на мозайката. Сглобих я така единствено от естетична гледна точка и никаква друга. Не мога да кажа, кое ми е най-любимото или най-скъпото, нещо освен може би лаптопа. Има лошия навик да се привързвам емоционално към всичко и това важи и за техниката и вещите ми…

Първи се е подредил моя по-нов, макар и не нов, черен Samsung. Не му знам номера и тук е времето, да уточня, че ако очаквате да прочетете за параметри на джаджите, спрете да четете още сега – такива няма да има. Не е кой знае какво, но върши перфектна работа. Който го е чувал, не го е забравил, защото звъни ето така.

На втората снимка виждате колекцията ми от шалове. Почти винаги нося шал, ако не на врата, то вързан на чантата. От няколко години насам, веднага след времето на големите гривни, шаловете са любимия ми аксесоар. На снимката виждате един от Овиесе, един спазарен от мен в Болоня, един спазарен за мен от най-добрата ми приятелка в едно село в Южна Италия и няколко, които просто награбих при разпродажба в един индийски магазин в София….

Следва Стела, моя любим DELL Inspiration 1501. Скоро ще станат две години от как замени Даш – от Дашиел Хамът, моя Fujitsu Siemens. Колкото и да ми беше скъп Даш, който сподели три години от живота ми пълни с пътувания из Италия, писане за „ентелегентно” и писане на първата ми дипломна работа, трябва да призная, че Стела се държи по-добре. Ползвам я по около 15 часа на ден и нямам оплаквания. За мен лаптопът е като четката за зъби – много личен и нужен всеки ден. Категорично мога да кажа, че е част от мен.

После виждате плеара ми. Имам лошия навик да губя флашки, затова след втората такава спрях да си купувам и ползвам него. Също нямам никакви оплаквания вече повече от две години. В момента в него има Depeche Mode, готвя се за концерта, Джейм Блънт, вече стана дума за това, и Лиз Райт (Lizz Wright) за черната част of my soul…

Старият ми Samsung, който мисля направи повече от 3 години… Време му е за смяна, в интерес на истината. Скоро ще е, защото искам да го прибера в някой шкаф преди съвсем да е сдал багажа. Съдържа едно добро количество от sms спомени, до които искам да имам достъп.

И последно, но не и по значение, ключовете ми и задължителните женски неща, без които не излизам. Не съм споменавала до сега, но съм коткарка и имам плашещо много неща с котки. Ключодържателят ми е подарък от Слънцето за Коледа. Това превърна в традиция случайността преди години по отделно да ни подарят ключодържатели котка и куче. На Коледа Слънцето подари на мен този, а на себе си куче и успя да ме трогне… Виждате й щипчица Овиесе – марка която се радва на особена почит в гардероба ми, червило, гланц и блясък за устни… Никое от трите не е скъпо или от забележителна марка, но….

Разбира се всичко това е заснето с любимия Pentax Optio 50L, който няма да видите. И той ми е верен другар, с който сме направили някои съвсем не-лоши снимки. Почти винаги е в чантата ми. Онзи ден го извадих случайно и не успях да заснема цъфналата в двора на НБУ магнолия, за което после ме беше яд. Но днес поправих тази грешка и с тази снимка ще завърши това многословно описание на джаджите ми…

PS:  Няма да споменавам имена за щафетата, но обичайните заподозрени да се чувстват поканени…

Пожелай си нещо пролетно…

…You cant always get what you want

But if you try sometimes well you might find,

you get what you need…

…the philosopher Jagger

Обявявам Si за официален блого-метеролог, тъй като тя изказа вярната прогноза – разКУР/ПИЧило се е! Важи и за блого пространството. На където да се обърнеш се говори за какво искат мъжете, какво искат жените, употребата на жената, прасци и нинам си к’во още. Но както каза колегата Пешев – хормона не прощава никому.

Зачоплихме проблема с желанията на двата пола и с тяхното удволетворяване… По принцип не обичам да деля хората на полове, защото е сексистко и обидно. Правя го само като ми прекипи. Ще го направя и сега, но с цел да създам един не особено велик, леко космо стайл, но пък провокативен текст… ей тъй, да има и такъв, па дано всички мъже се изсипят тук да ми кажат в очите каква съм кучка недо…

Та, желанията на мъжете били задоволени в по-голяма степен от тези на жените. Защо ли? Много е просто – удовлетворяването на техните желания в по-малка степен зависи от жените. В крайна сметка не ти трябва жена, за да гледаш мач, да играеш електронни игри при все, че си попреминал трийсетте, да ядеш чесън, да се чешеш по топките… Списъкът е дълъг и в голямата си част интерпретиран в „Женени с деца” май.

Обаче ти трябва мъж, за да създадеш семейство и да имаш деца. Особено за второто. Първото вече с успех го правят и еднополови двойки. Работим разбира се и върху второто – да живеят банките за сперма. Да, на кратко, добрата новина е, че жените полагаме усилия за това да не ни трябват мъже, за да си задоволяваме желанията. Казват, че вибраторът не замествал мъжа. Обаче и без да имам такъв в нощното шкафче, съм сигурна, че на моменти животът с него е по-малко разочароващ… Особено в някои моменти.

Да, добре дошли в моите пет минутки хейт! И то не толкова по отношение на мъжете, защото аз всъщност в много отношения харесвам мъжете, повече от жените. Това е моят хейт по отношение на вселенските несправедливости. Не е честно да можеш сама да постигнеш независимост, кариера, пари, готини отношения с хората, а за най-важното да ти трябва мъж. Да, аз съм кучка, но съм една старомодна и романтична кучка, за която децата наистина са най-важното.

Но истината е, че мъжете не са виновни – те са такива каквито са. Да не говорим, че има и много свестни, отговорни, желаещи деца мъже, само дето в голямата си част вече са женени… стария лаф за мъжа и тоалетната го знаете. Да, те са такива, а ние сме мъдри. И понеже сме мъдри, знаем, че никой няма право да променя другия. Ако някой не ти харесва, просто не се занимаваш с него – не му спираш чесъна, мачовете и Counter Strike – a.

Какво искаме ние… знам ли. Колкото жени, толкова и желания. И май най-често не знаем какво искаме, но разбираме като го срещнем. Какво правим после е отделна тема. Разбира се това за разнообразието в желанията важи и при мъжете. Разликата е, че те повечето пъти знаят, какво искат, но търсейки пропускат, това което им трябва. Затова да си пожелаем нещо пролетно, моля…