Видео от Италия – 1

Малко видео, които направих това лято по време на почивката в Италия. Предупреждавам, лош оператор съм.

Първото е от посещението в националния парк в Базиликата. Соколите и другите птици в шоуто живеят на свобода и лятото изнасят по спектакли за туристи вечер.  Парка прави и мега спектакъл, възстановява на историята на местните партизани. Събират се около 8,000 зрители на открито, има страхотни ефекти, хореографии, живи животни, коне се гонят… зрелищно е.

Второто видео е от Неапол – моята голяма любов. Шумен, шарен, с мандарини по дърветата и антики навсякъде.

Третото видео е от една вечер в едно малко село в Базиликата. Там правят вечер на уличните артисти. На всеки ъгъл на селото се случва нещо. Тук ще видите една група, която според мен използва доста балкански ритми.

Не знам защо снощи, повече от 5 месеца след това, се сетих да ги прегледам и кача, но е приятно. Бяха много хубави 10 дена. После ще кача още.

Тихо се сипе първия сняг

Днес Пиер, както и кметицата, като такава, видя за пръв път много сняг. И на Пиер и на кметицата май еднакво им пукаше за първия сняг.  Тя май нищо не направи освен да обясни на медиите, как концесионерите ПАК не са си свършили работата. Пиер пък само постоя малко на перваза. Следеше снежинките с поглед и после заспа. Той не се впечатлява много,. Само когато може да гони нещо или подуши гранули, ама не от евтините.

Зимната идилия у нас тази вечер е пълна. На вън сняг. Вътре горещ душ, с муцуната на Пиер залепена на потното стъкло на кабината. А след малко смятам да се отдам на опаковане на подаръци и да си припомня вкуса на топло домашно мляко с какао. Знам къде е млякото, а и какаото е истинско какао, а не Нескуик. Отивам.

Книги, Коледа, Кафе

Е не точно в този ред де. Първо е събуждането. Втори път за последните две седмици ставам в 06:30 и  забелязвам, че ми се отразява много добре. После съм енергична, даже издържам до по-късно вечер. Явно е от ранното кафе, а днес и от декемврийския студ. Зима с шалче и ръкавички си е вън, спор няма! Onda обаче ми стоплиха душата и през двата споменати дни. Даже днес помолих, ако може да не ми слагат кафето на табла, че се чувствам като в заведение, а не като в Onda, където си се чувствам някак у дома.

Иначе идва Коледа и тая година съм решила да е образователна – ще подарявам само книги. Най-труден разбира се е Марти, защото не чете книги.  Между другото, харесах му уникален подарък за рожденния ден, само трябва да се съберем повече хора. Миналата седмица имах криза, защото тръгнах да търся книги и блокирах. Толкова нямаше нищо, че аха да се откажа да правя подаръци въобще. Днес обаче си отидох в Orange и нещата се оправиха. Книгите сами си ме намериха, най-малкото защото бях с разширени зеници и не виждах un cazzo, както казват италиянците. Някак опипум стигах до тях. Няма да ви кажа, кои са книгите, защото са за подаръци. Още на входа ме намери нещо много добро и българско. Впечтлена съм, изгълтах двайсетина страници в трамвая и живот и здраве ще блогна някой ден. Да не забравя да похваля консултантката. Жената знаеш точно какво да ми покаже, въпреки неясните ми обяснения какво търся. Книга, за човек дето не чете, какви ви звучи? Въобще, оставих не малко пари, ама съм супер доволна и щастлива.

След днес броя на книгите, които ме чакат да прочета, се вдигна до към осен, но това е друга тема…

Hint: Една от нигите, които купих (за мен), е на снимката.

I’m Back!

Липсвах ли ви? Едва ли, тъй като напоследък съм на всеки километър в Интернет. Ще го кажа в прав текст – пак ще пиша в този блог.

Не, няма да спра да пиша или да се занимавам с ентелегентно! ентелегентно е толкова важен и добре развиващ се проект, че не смятам по-никакъв начин да спирам това, което правя там. Обещавам ентелегентно да не страда от решението ми да поствам и в Sabina’s Personal.

Мотивацията е, че от известно време чувствам нужда да пиша, споделям и показвам по-лични неща, които не се вписват в контекста на ентелегентно. И къде да го правя, ако не тук. Това малко противоречи на последните ми опити огранича изтичането на лично онлайн, но ще търся баланс. Балансът е добра и амбициозна цел.

Новините са: Ако на някой са му липсвали този блог или моите лични мрънкания, ето ги отново. Ако на някой съм му досадила до край с блогове, Twitter и Facebook, сори, не четете. Всъщност не очаквам от никой да чете Sabina’s Personal. Идеята не е масовост, а по-скоро онлайн дневник. Другата новина е, че блога си има ново (е не чак толкова) име и нова дрешка. Тази е малко по-улегнала, макар да не е перфектна. Днес й рових в CSS-то, уви не мога нищо да направя! Неука съм, признавам.

Та, така, това имах да кажа. Ще пиша!

Еволюция

Не бях писала повече от две години. Не мислех, че имам какво да кажа, нито че има кой да ме чете.  В главата ми цели две години не течаха текстове – не ми се беше случвало. Разбира се пишех и  все още пиша в работата, но да пишеш новини, не е точно като да пишеш авторски неща. Най-голяма степен творчество има в статията за борсата, която пиша веднъж седмично и все пак… Бяха странни, някак преходни две години.

В деня, в който избраха  Обама в главата ми пак протече текст. Много готин текст. Междувременно четях Cynical Speech, а Елфът започна да ме ръчка да пиша блог. Слънцето също, но той по дефоулт не подкрепя, така че he goes without mentioning. Така след няколко месеца лутане, все пак реших да си ползвам безумната (Shakiraaa) регистрация в Word Press. Нали така или иначе май нямах какво да напиша и да кажа, та на кой му пукаше как ще се казва тоя блог. Сложих един лимон, за да са ми хем свежи, хем силни текстовете и започнах…

Обаче нещата не се оказаха такива каквито ги мислех. Блогът се разви неочаквано добре, даже повече от добре, за тия три-четири месеца. Така че нормално идва време за еволюция. Всичките тия неща ги пиша просто, за да кажа, че блога се мести. И не само.

Още от самото начало си мислех, че би било супер да отворя блога за други автори. И знаех точно с кои хора искам да пиша. Знаех и знам и точно кои хора искам пак да чета. Затова и новият блог е ентелегентно… Всъщност имам много други причини, за да го пусна, за да искам да го има и да е всичко, което може да бъде…

Искрено благодаря на всички, които четяха и пишеха тук. Много се надявам, да се радвате поне толкова и на новия блог. Много се надявам и ще съм щастлива и ако го вкарате в блогроловете си. Не знам дали да вадите този, защото и да има нещо тук, най-веряотно ще са само лични неща…

На кратко – местим се! See u тук!

Май

Май месец… Както казах на Крис, не знам дали за всеки месец ще ми се получава текст като за Април, ама ей го на и за май май написах нещо.

Когато четете това, аз най-вероятно вече ще съм на път. Може би ще се търкалям с котките по двора. Или поне с котарака, защото котката, както пак казах през Април, е бременна. Има голяма вероятност да е родила и да не й видим муцуната поне седмица-две. Чакаме я всеки момент.

През май освен това смятаме пак да отскочим до най-любимия ми град в Турция, а именно Бурса. Няма да ви говоря много за Бурса сега, за да тръпнете в очакване какво ще напиша като се завърна.Ама ме тръпнете много, пътеписите не са ми силната част… Турция въобще ми е крайно любима дестинация, обиколена почти на изцяло. Честно казано, не се чувствам турист там. До сега не е ставало дума, но и на това ще му дойде времето.

Въобще май, май е време за агнешко. Вегетарианците го предпочитат двукрако и с къса пола, ако може. Месоядните въобще не броят краката, стига добичето да е в хоризонтално положение – в тава или в легло. Може и сред тревата, макар времето май още да не се е стоплило чак като за секс на открито…

Май ни доближава една стъпка до любимия сезон на джапанките – long life the djapanka, ако питате мен.  Но уви, за нерадост на следващите, приближава и до сесията. Като казах студенти се сетих, че много хора всеки момент ще заминат на бригади, ако всъщност кризата не им е сложила край на тия мероприятия. Ако обаче заминат, това ще открие и сезона на епистоларната любов, заместена в наши дни от  Skype. Не знам дали още толкова голямо количествоo хора ходят на бригади, но знам че голямо количество хора не броят секса на различен континент за изневяра. Това няма нищо общо с май, освен, че много девойки ще се маят с коя рускиня любимият им бере ягоди или к’вото там бЕре…

Абе всъщност май не май, не се майте, a enjoy…

Жената и пенисът

Жените си имаме отношения с пениса. Някои си имат странни, други приятелски отношения, трети направо са във война с него. Пенисът е много за жената. Може да е приятел, враг, оръжие, средство, уред, даже повод за завист.

Има ли нужда да обяснявам кога и защо е приятел? Колкото радост може да донесе един пенис на една жена… Има много неща, които се по-хубави от секса/пениса, но никое не е като него. А пенисът е много важен атрибут в секса, както знаем. Враг е когато кара мъжа да иска друга жена или просто да иска други неща. Влечението към голямо количество хобита от страна на мъжете идва от нуждата да се компенсират сантиметри, които най-често липсват само в главата на мъжа. Аз поддържам мотото: Мейк лов нот риболов, или таковайте си жените и не се занимавайте с глупости!

Пенисът като оръжие често се покрива с пениса-приятел. Пенисът може да е оръжие, с което жената да накара мъжа да иска и да прави каквото тя желае. Това може би не прави пениса приятел на мъжа, но със сигурност го прави приятел на жената. Даже го прави приятел тип „Верно кученце“. Да не говорим колко добро оръжие е един пенис във войната между две жени. Тук се чувствам длъжна да отбележа, че съм абсолютен пацифист! Вълнуват ме само словесни двубои! Уред! Уред за задоволяване на желанията на жената и то не само сексуалните. Пак не виждам много нужда от обяснения. Кратка разходка в Мола носи достатъчно доказателствен материал по този въпрос.

Пенисът наистина е много за жената. В крайна сметка аз вярвам в теорията за мъжа и пениса като софтуер и хардуер. Всяко IT ще ви каже, че и най-добрият хардуер без добър софтуер не може да има добър пърформанс. Никой пенис не може да даде най-доброто от себе си вън и в леглото, ако не принадлежи на качествен мъж. Следователно, щем или не щем, отношенията ни с пениса зависят от отношенията ни с мъжа. Тъжно е когато мъжа ни кара да мислим за него само като за пенис, просто защото той, мъжа, не става за повече. Можем обаче да имаме лошо отношения с единия и добри с другия. Тъжно е когато имаме добри отношения с мъжа и лоши с пениса – както за нас така и за мъжа. Обаче, понякога лошите отношения с мъжа водят до доста, добри да ги наречем, отношения с пениса. Никой от двата вида отношения няма бъдеще в дългосрочен план.

Заключение… няма заключение. Като говори човек за пениси и жени, никога няма заключение….

За водата…

…малко мисли

и малко музика за фон.

Всеки ден срещаме еко каузи около нас. Интернет, телевизията, радиото, всичко е залято от тях. До сега не съм писала за товар но то в защото не мога да пиша за неща, които не съм изпитала. Или поне ми е доста трудно. Днес исках да пиша за любов, защото в главата ми влезе една песен, но уви – не мога да пиша за нещо, което не изпитвам. Затова ще пиша за водата.

Така се случи, че тази година съм в Бургас за ежегодната двудневна профилактика на местното ВиК. Е не специално за нея, просто се случи докато съм тук. Като изключим морето, днес и утре никъде в града няма да има вода. Това включва и болниците и детските градини. Явно града така е изграден, че кранът е един за всички. Сутринта бях на зъболекар за профилактичен преглед. До мен на пейката жена се гърчеше със зъб за вадене, но не беше ясно дали ще й се получи тия дни. Не ми се ще и да мисля, как се вади зъб без вода дори за стерилизация на инструментите. Да не говорим за окръжната болница. Надали спешните операции и ражданията в цялата област ще се съобразят с профилактиките на ВиК. И тези дето са си планирали операциите преди профилактиката и сега са на легло също не им се получава тайминга.

У нас в частност работата е на вана с леген, миене на зъби с чаша, която се пълни от бутилка и голямо количество мокри кърпички. Та тази вечер докато вечерях като космонавт – парчета зеленчуци, сирене и кашкавал в еднократна чинийка, се замислих колко всъщност е важна водата. Редовно ни казват как тя намалява, как трябва да я пестим и да внимаваме и всъщност на нас май не ни дреме чак толкова за тая работа. Някой прави ли нещо? Вие като си миете зъбите правите ли го с чашка, за да не тече водата от чешмата? Когато се къпете спирате ли душа докато се сапунисвате? Въобще като използвате вода мислители как свършва? Мислите ли си, че някъде в Африка в момента най-малкото едно дете умира от жажда? И аз не си го мисля всеки път, спокойно… 

Надявам се много всички да знаем, че трябва да си пазим планетата, но се съмнявам в това. Много искрено се съмнявам. Обаче май е важно да вземем мерки, преди наистина да усетим липсата на вода на гърба си и то не поради профилактика.

* ето тук и тук можете да прочетете малко фатки за намаляваща питейна вода.

Things I Like

Колежката Караджова, Мира Караджова , днес ме предизвика да направя една компилация „Things I Like“ в снимки – ъ фото компилейшън дето се вика. А на мен ми хрумна, че може да го обърнем на поредната блогърска щафета. Този път обаче викам да попишем за нещата, които ни радват душата…

Кафе – първото нещо, което правя сутрин с гурливи очи. Приятелски съвет – преди да съм си изпила първото кафе, по-добре не ме занимавайте с нищо. И по принцип, като ми се пие кафе съм леко крива. Пия всякакво. Сутрин обикновено е Нес, защото нямам търпение да правя друго. В по-късните часове може и еспресо, джезве или от италианска кафеварка. На периоди съм, честно казано. Италианската кафеварка има добрия навик да изпълва къщата с аромат, което й печели точки. Обикновено пия кафе докато правя нещо: ровя из нета (друго голямо thing I like), гримирам се (особено, когато ходех на работа в офиса), гледам телевизия или чета. Но май най- го обичам ето така – на спокойствие, в някой кофи хаус,  в добра компания…

Обичам много да чета. Никога нямам достатъчно време за четене на каквото ми се чете. Върховния кеф е лятото в хамака с котката. Тук ще залепя и страстта към списания, която датира от как преди около десет години отворих „Егоист“. Тук трябва изрично да кажа, че не обичам модни, женски и всякакви други малоумни списания, които те учат как да слагаш червило. Обичам готини списания – умни, забавни, добре написани с куул дизайн. За съжаление в момента няма много такива на българския пазар. Такива списания обичам не просто да чета, нямам нищо против и да ги правя, уви към момента нямам тази възможност… Като казах четене и хамаци да спомена и котките – най-великото същество на този свят. Котката не може да бъде обяснена, опитомена или подчинена, но с това спирам защото, каквото и да кажа, все ще е клише.

Травъл… on the road again или гъз път да види, на прост български. Стягам куфари за от 20 до 40 минути в зависимост колко далеч ще ходя. Багажа за Бургас го приготвям и за по-малко. Навсякъде ми се ходи – нямам приоритетна дестинация. Единственото условие е да се върна вкъщи, защото това му е най-хубава част на пътуването.

Лени, ех Лени. Всъщност предизвикателството дойде точно покрай снимка на Лени. Лени въплъщава една дузина неща, които харесвам – музиката, китарата, мекия черен глас, всичкия талант, които ми докарват тръпки. Лени е мулат – майка афроамериканка и баща руски евреин. Силно вярвам, че мулатите – тези деца на междурасовата любов, са хората на бъдещето. Един ден, след много векове, всичко хора ще са мулати и няма да има раси… красота… Абе Лени е секси от всякъде, няма как да не го обичаш…

Сигурно мога да се сетя още много работи, но започва да става отегчително… Затова аз свършвам тук, но вместо точка ще подам щафета. Да се чувстват поканени да кажат какво им доставя душевни оргазми: Елфа, Марио, Аспарух, Марфа, Светла, Си, Огир, Говорилня,  който още иска – няма ограничения.

Пенисът – враг или приятел на мъжа

My friends are so depressed

По принцип не обичам да пиша за мъже, защото води само до две неща, когато го прави жена. Ако няма гадже я обявяват за мъжемразка. Ако има гадже, започват да го съжаляват, за дето търпи такава до себе си. Обаче днес, докато вятърът вие над Бургаския залив по-силно от шлагерна песен, а аз пия страхотен черен чай с мляко, не мога да не се запитам: пенисът приятел или враг е на мъжа?

Изконна е връзката между пениса и мъжа. Колкото и пенисът да не прави мъжа мъж, защото само поведението те прави такъв, те са неразривно свързани по прости биологични причини. Мъжът и пенисът вървят ръка за ръка от ден едно. Преминават заедно през всички несгоди, терзания и житейски избори, дори и след като пенисът мине на Простамол. И това би трябвало да прави пенисът верен другар и най-добър приятел на мъжа. Когато споделяш с някой целият си живот, това изгражда между вас една особена връзка – интимна, искрена и съкровена. Мъжът и пенисът взаимно си угаждат и се даряват с щастие и благодат.

Пенисът помага на мъжа и при избора на жена. Понякога му помага и при избора на мъж, но за целта на този текст ще боравим с термина жена. Пенисът е като компас, който води мъжа към жената в пряк и в преносен смисъл.  За ветропоказател обаче не знам до колко става, защото има навика да догажда само едни определени подухвания от страна на жената. Всички останали вълнения идващи от нея пенисът обикновено ги пропуска, но за щастие някои мъже имат и глави, чувствителни и към тези женски ветрове. До колко обаче изборът на пениса е точен можем само да гадаем. За съжаление е факт, че той понякога не избира точните жени за най-добрия си приятел. Затова, колкото и да е трудно, мъжът трябва  да се научи до каква степен може да се доверява на пениса си.

До колко пенисът-компас е добър приятел на мъжа. Дали е такъв, щом понякога кара мъжете да си продават душите, за това което иска той. Мъжете имат лошото качество да са твърде подвластни на желанията на пенисите си, превръщайки се в техни роби. Имат навика да поставят на карта техния и живота на другите, за да се доберат до желаното от пениса им. За добро или за лошо обаче, всичко това е обяснимо по простата причина, че мъжът е щастлив само когато пениса му е щастлив. Когато пенисът не получава каквото иска, мъжът е този който отнася депресията, комплексите и понякога самосъжалението. Колкото и сложна да е мъжката психика, психиката на пениса и влиянието й върху психиката на мъжа не са никак сложни.

Тогава приятел или враг е пенисът на мъжа… Аз надали мога да дам точен отговор на този въпрос. Няма и да се опитвам – като жена имам по-различни отношения с пениса. Жените и пенисите обаче са друга тема…