Винаги когато плача, плача за теб. Поводът може да е всякакъв друг – самота, умряло приятелство, поредна неслучила се любов, някой тъп провал.. . Натъжавам се и започвам да плача с мисълта за теб и колко много ми липсваш. Да, вероятно е егоистично, защото може би плача, защото знам, че ако беше тук, щеше да ме подкрепиш, да ме разсмееш, да кажеш някоя глупост, да разсееш тягостното чувство и животът да продължи и да има смисъл.
Обаче и винаги плача за теб, просто защото само за теб има смисъл да се плаче. Приятелства възкръсват (може би, кой знае), докато приятелите са живи. Неслучилите се любови, винаги можеш да се успокоиш, че не е трябвало да се случват, тъпите провали са факт от всеки живот и колкото и да са много, са си мои. И накрая пак си заслужава да се плаче само заради това, че те няма…
Не ми се карай, знам, че всичко това за теб са глупости и излишни драми. И когато се радвам пак мисля за теб. Но пак ми е тъжно, защото не знам дали виждаш. Или пък знам. Знам, че това, което правя ти харесва. Или поне искам да го вярвам, защото ако и това нр е така, не знам какво бих правила.
Знаеш ли, всичко е супер тъпо, ужасно празно и самотно. Аз не съм като теб – не мога да бъде винаги позитивна и да продължавам с усмивка, не зависимо от всичко. Всъщност го правя, но е повечето време и пред повечето хора е изкуствено. Май го правя и за докажа, че съм научила поне едно нещо от теб – да не се предавам, да вярвам и да продължавам, въпреки всичко.
Липсваш ми ужасно много. Имам нужда да ми кажеш какво бъркам, защо всичко се така се опразни и защо всички си тръгнаха. Ще ми се да кажеш: те са идиоти, да не ти пука, но знам, че не би го казал. Щеше да ми кажеш истината и после да пием сок. Помниш ли онзи сок от кайсии, дето каза, че ще ми спреш, защото ме избива на безпричинен смях от него? Ето сега се усмихвам. Въпреки всичко, пак ме караш да се усмихвам. Липсваш ми ужасно.





Коментари: