Много обичам април. Още на първи исках да му напиша нещо, но не можех. На първи не можех да кажа нещо красиво. Но понеже и Април ме обича, на втори ми изрежисира нещо прекрасно, за да пропиша.
Много е хубаво, когато е като по сценарий, но няма сценарий. Хубаво е и когато окото на камерата е твоето. Хубаво е и когато точният саунтрак звучи в собствените ти слушалки. Хубава вечер. Прибиране по най-разбития тротоар в Борово. Черни ботуши крачат в ритъма на Джейм Блънт. Погледът са вдига. Над мен има голямо разцъфтяло сливово дърво – от онези старите, посадени от домсъвета или от хората живели в квартала преди блоковете. Виждали ли сте разцъфтяло дърво на лунна светлина? Белите цветове някак изпъкват на тъмното небе. Стъблото и клоните не се виждат. Само странно светлата и обемна корона от цвят. Първото ми цъфнало дърво тази пролет. Музиката в главата ми го прави нереално…
Замислям се дали да си закача мартеницата. Обичам да си нося мартеницата до последно и винаги чакам докато наистина видя щъркел или разцъфтяло дърво. Мартеницата ми е тънка, семпла връв с малко дървено топче. Много нежна и все пак някак езическа. Кара ме да се чувствам една идея по-женствена с нея на китката. Освен това ме кара да се чувствам и българка. Поглеждам я и се усмихвам, защото знам коя съм. И все пак я закачих.
Обичам април. През април е априлската ваканция – първото ходене на село, когато вече всичко е зелено и разпъпено. През април са и първите лагери и летни училища. Както и първото преяждане с джанки за годината. След него при децата често идва и първото подрискване за годината. Все в зелено. Април е целият в жълто и зелено. Котките поклащат големите си бременни кореми, галят се в краката на хората, мъркат и се търкалят умилени от слънцето и майчините хормони. После раждат първото си котило за годината и скришом ходят да кърмят и ближат малките. През април по дворовете блеят агнета, а яретата с
е гонят подскачайки, блъскат те с малките си рога и искат да ти смучат пръста.
Април миреше на козунаци и зелена салата с варени яйца. По-важно, април миреше на ново. Не просто на надежда, колкото на това че въпреки всичко животът продължава. Обичам Април. И той ме обича. Април ми е дал двамата най-важни и скъпи хора, с които нямам обща кръв. За мен те са април…
А песента се сменя на…
…I would call you up every Saturday night…
….And though time goes by
I will always be
In a club with you…
…Singing „Here we go again„.
Posted by nofearinc on април 3, 2009 at 08:30
Поздрав…
Posted by Bunny on април 3, 2009 at 08:36
Мерси…
Posted by Shljko on април 5, 2009 at 22:39
През април ми се скършва гърба от копаене, тече усилена подготовка за съдене на зеленчуци. Всъщност най- много ми харесва, че по това време си подвикваме с комшиите през оградата и те са с лопати /голямо облекчение/, за всички ми е домъчняло, през зимата рядко се виждане, само като слизаме в двора за да вземем наръч дърва за печката. От април мисля за средата на юни, защото тогава започват да зреят доматите, преди го чаках заради курортистите, но нейси всяко нещо с времето си. През април мой любим човек също има рожден и имен ден, ще се съберем с аверите, други три семейства от 10 години сме неразделни.
През април наистина е хубаво и ти си го описала хубаво.
Сърдечен поздрав!
Posted by Shljko on април 5, 2009 at 22:48
А и между другото сливата ми двора цъфна още през март, някой си е закачил мартениците по клоните и се чудя кой може да е, никой не си признава, а сливата е в задния двор. Всъщност няма значение приятно е сигурно са децата в махалата, сладури !!!
Posted by Bunny on април 6, 2009 at 06:52
Да, динамичен месец е…
Posted by krassyo on април 6, 2009 at 08:07
И най вече по-топло си е през април
Става за къс ръкав.
Posted by Крис Ванев on април 6, 2009 at 17:06
Защо не правиш такова интро за всеки месец от годината, звучи адски ободряващо : ))
Прости ми, но не мога да се сдържа: кажи ми, има ли момент, в който мартеницата да не е езическа, освен всичко останало? : )) Междудругото, ако намериш качествена джанка, и в Обеля да е – недей да криеш : ))
Posted by Bunny on април 6, 2009 at 22:16
Хахаха, Крис, твоите коментари ми действат страхотно! Не мога да го опиша, но е нещо като фреш от портокал – карат ме ужасно много да се усмихвам! Моля те, не спирай да минаваш от тук!
За всеки месец на обещавам, защото не към всеки имам особено отношение. Но поне за септември вече ми се носят разни думи из главата…
За мартеницата… ами, ако има Бойко Борисов или Спайдърмен на нея, то не е езическа, а просто кичозна.
За Обеля, не съм много сигурна, че знам къде е това, та не мога да помогна с джанка, уви… ;(
Posted by Септември | ентелегентно on септември 2, 2009 at 00:43
[...] няма да усетите Август и че Септември ще дойде бързо. Казах и че ще пиша за Септември, защото е важен и мой. [...]