Сексуални грехове?
април 17, 2009
Страстната седмица почти завърши, с нея ще приключат и постите, а с тях и постът за секс… Много страсти и много хормон във въздуха с тая страстна седмица. Има нещо преди празници, защото и по Коледа имаше такъв момент. Ясно е, че гладът настървява, а и явно положителните емоции по празниците вдигат духа, а и други работа. Другата седмица като са намуа народа с козунак, ще утихнат нещата.
Замислих се обаче… ако хранителният пост пречиства греховете на нашето тяло, то сексуалният пост, сексуалните ни грехове ли трябва да пречиства? И що е то сексуален грях въобще. Да бъда честна, аз не постя в никое отношение. Имам някой и друг хранителен грях за изкупване, но не и сексуални. Слагам ръка на сърцето си и мога да кажа, че не съжалявам за нищо, което съм или не съм направила…
И все пак, какво е сексуален грях. Лесният отговор е изневярата, но на мен ми е много елементарен, ако говорим просто за секс с обвързани хора. Една от десетте сексуални заповеди е – не прави на друг, неща, които не би искал да ти сторят. Което прави простата секс изневяра грях, но не е там въпроса.
Не говоря и за разните странни практики, защото това което е грях за едни, може да е ежедневие за други. Говоря за истински сексуални грехове. За това да правиш нещо, заради което душата ти гори в ад тук и сега, но да не можеш да спреш да го правиш. Да не можеш да спреш да желаеш някой, па било то и да желаеш само да го изчукаш, въпреки че е забранен плод. Говоря за онзи делириум, който те понася към някой без да знаеш как и въпреки волята ти. Грях ли е да не можеш да се спреш? Да нямаш контрол? Не да не искаш, а да се опитваш да се контролираш, но да не можеш… Според религията май всяка слабост е грях, въпросът е сексуален грях ли е. Аз нямам отговор.
Според мен е много по-голям грях в такава ситуация да се правиш на силен. Истинският грях е да си наложиш да се възпреш. Грешно е цялото ти същество да иска да е с някой, от другата страна да е същото и да се спреш. Грешно е да не последваш желанието си и да не се отдадеш… А как се изкупува такъв грях към самият теб идея нямам. Може би просто наистина всеки сам си носи кръста…
Entry Filed under: Blog Originals. Етикети: грях, секс, страст, passion, sex, sin.
22 Comments Add your own
Leave a Comment
Some HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <pre> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed
1.
Acnapyx | април 17, 2009 at 03:59
Приеми сексуалния пост като прочистване на чакрите
Лично мнение: съзнателното въздържание прави нещата след това по-горещи и неудържими, но… всеки си преценява сам.
По класическия църковен канон мисля, че няма обаче такова нещо като „сексуален грях“, освен може би да прелъстиш свещеник или да правиш секс в църква. Останалото си е просто „грях“, който понякога според тях е „смъртен“. Макар че като им гледам десетте заповеди, първата от които е „да си нямаш друг освен мен“… нищо чудно, че изневярата се пише грях
2.
Bunny | април 17, 2009 at 08:03
Ти защо пак върна старата снимка?
3.
Acnapyx | април 17, 2009 at 12:55
Ми ако предпочиташ новата… нямам възражения. На малки аватарчета ми изглежда недостатъчно контрастна. Но пък за ръкоблудие явно и така върши работа, lol
4.
Bunny | април 17, 2009 at 12:57
Хахаха, аз няма претенции, попитах за твоите мотиви… :Р
5.
midnight | април 17, 2009 at 14:45
дефинираш грях като неприятно чувство от самоналагане на граници?
ако имаме следната (класическа и клиширана) ситуация, приятелка, гаджето и и ти – стандартния секс триъгълник, кое е сексуално грешно?
бтв, може би би искала да хвърлиш един поглед на следната книга във връзка с поста ти:
п.п. силно подкрепям „това което е грях за едни, може да е ежедневие за други“ не само в споменатите от теб „странни“ секусални практики.
6.
Bobi | април 17, 2009 at 17:42
Понякога ми идва да се анатемосам сексуално. Никога няма да си простя за няколко огромни сексуални пропуска, които нарочно или по мое невнимание съм допуснал… Това мисля, че се вписва в твоята дефиниция за сексуален грях – възможност да изживееш нещо прекрасно и да не го направиш. След което дни месеци и години да търсиш тази възможност на друго, неправилно място.
7.
Bunny | април 17, 2009 at 21:16
@ Тотен,
просто смятам, че най-големият грях е към теб самият…
@Боби,
разбрал си ме… :Р
8.
Крис Ванев | април 18, 2009 at 01:13
Съмнението брои ли се за съграшение, сестро?
Май съгреших…
; ))))
9.
Bunny | април 18, 2009 at 07:50
Зависи в какво се съмняваш…
10.
Shljko | април 20, 2009 at 00:13
На Аспарух, ще му кажа, че според православните църковни канони, да си помислиш дори за секс е грях, камо ли за изневяра. Проверил съм го вярно е. Преди около година бях решил да се изповядвам, след като ми предложиха по точки, за какви грехове трябва да споделям, направо се отказах. Грях е и ръкоблудството, гледането на порно, секса за удоволствие и така ,още около тридесетина точки.
А на Bunny, бе щом душата си го иска , стига да не страда партньора ти, опитай, ако не ти хареса и имаш душевни терзания за изневярата, недей да опитваш пак, ако ти харесва да си легнеш с някого само заради секса, давай. Въобще прави, какво ти харесва, никой няма право да те съди, особено обществото. Убедил съм се, че почти всички го правят, а тези които не го правят искат ,но не смеят , вярвай ми! Живота е много кратък, трябва да грабим с пълни шепи докато можем, но и трябва да щадим хората, които ни обича, затова всичко трябва да е с мярка!
11.
Bunny | април 20, 2009 at 07:44
Така е, всичко е в мярката… няма формула, всяка ситуация е различна…
12.
UZUMAKI | април 20, 2009 at 16:37
А който няма мярка, ще ми прави компания в Ада.
PS Му-ха-ха-ха.
13.
Bunny | април 20, 2009 at 18:09
Всички сме за там… :Р
14.
sepuko | април 21, 2009 at 09:17
И не забравяй все пак, че „добро“ и „лошо“ са човешки определения и конструкти на човешка мисъл, в природата такова нещо не съществува. Да не говорим за грях и добродетел(религия). Такива извратени понятия хич и не трябва да има дори при хората.
Ако на хората им харесва да им казват как да чукат, кой, колко, кога, как да се чувстват след това, то религията е за тях.
Ако на хората им харесва да бъдат окачествявани през цялото време със субективните критерии на някой то и определенията „добро“ и „лошо“ са за тях.
Останалите просто живеем добре и без да сме притиснати
15.
Bunny | април 21, 2009 at 09:23
sepuko,
така де… идеята е,че грехът е само към теб самия и към никой друг…
16.
sepuko | април 21, 2009 at 11:53
Ако сам си си религия…
17.
Bunny | април 21, 2009 at 12:04
А не трябва ли да е точно така
???
18.
Gabfest | април 21, 2009 at 15:22
Абе след многото агнешко и касите с бира мога само да въздъхна тежко! Страстите бяха обляни в пенлива бира и печено месо! Грях ли е да си чревоугодник?
19.
Bunny | април 21, 2009 at 15:25
И ти ли чака земетресение по поляните… :Р
20.
Gabfest | април 21, 2009 at 20:20
А, чаках аз! Чаках да се опече агнето докато се наслаждавах на ребърцата със студена бира. Аз не чакам! С чакане нищо не става!
21.
Bunny | април 21, 2009 at 20:21
Уви, така е…
22.
Иван, не се познаваме | юли 4, 2009 at 14:10
сега парадокса е между тия два топоса – ‘желание за секс с еди-кого си“ (което по естественото си същество не може да се нарече грешно) и „негативна оценка на секса с еди-кого си поради някакви факти и обстоятелства, които карат съзнанието да се противи на този секс“(„Грешно е да не последваш желанието си и да не се отдадеш… А как се изкупува такъв грях…т.е. причината да е грях“. Та всъщност „битката“ не кой е верен, а защо два си противоречат и защо се стига до там, че да си противоречат…може би единия съставя другия и обратното, та като не са „както трябва“ когото и да избереш, лъсва липсата на другия и става онеправдан…
и аз съм имал изкушения сексуални, грандиозни, и ми е терсене като го откажа…щото си мисля „еми докарах се до „такъв секс“ (така да се каже, ако не беше така, друго щях да сърбам) нещо като диагноза(за себе си) за това което срещу мен(извън мен)
Еми де да знам
и все пак…имам претенции, че има нещо драматично в самото поставяне на такава дилема, нямам претенции кое е правилно и да го проповядвам…та драмата къде се корени, можем ли някак си да се видим „преди“ нея и да намерим изход, трета възможност от 2те на разположение… (и това го пиша със същото терзаещо чувства като авторката)