Пенисът – враг или приятел на мъжа
април 22, 2009

My friends are so depressed
По принцип не обичам да пиша за мъже, защото води само до две неща, когато го прави жена. Ако няма гадже я обявяват за мъжемразка. Ако има гадже, започват да го съжаляват, за дето търпи такава до себе си. Обаче днес, докато вятърът вие над Бургаския залив по-силно от шлагерна песен, а аз пия страхотен черен чай с мляко, не мога да не се запитам: пенисът приятел или враг е на мъжа?
Изконна е връзката между пениса и мъжа. Колкото и пенисът да не прави мъжа мъж, защото само поведението те прави такъв, те са неразривно свързани по прости биологични причини. Мъжът и пенисът вървят ръка за ръка от ден едно. Преминават заедно през всички несгоди, терзания и житейски избори, дори и след като пенисът мине на Простамол. И това би трябвало да прави пенисът верен другар и най-добър приятел на мъжа. Когато споделяш с някой целият си живот, това изгражда между вас една особена връзка – интимна, искрена и съкровена. Мъжът и пенисът взаимно си угаждат и се даряват с щастие и благодат.
Пенисът помага на мъжа и при избора на жена. Понякога му помага и при избора на мъж, но за целта на този текст ще боравим с термина жена. Пенисът е като компас, който води мъжа към жената в пряк и в преносен смисъл. За ветропоказател обаче не знам до колко става, защото има навика да догажда само едни определени подухвания от страна на жената. Всички останали вълнения идващи от нея пенисът обикновено ги пропуска, но за щастие някои мъже имат и глави, чувствителни и към тези женски ветрове. До колко обаче изборът на пениса е точен можем само да гадаем. За съжаление е факт, че той понякога не избира точните жени за най-добрия си приятел. Затова, колкото и да е трудно, мъжът трябва да се научи до каква степен може да се доверява на пениса си.
До колко пенисът-компас е добър приятел на мъжа. Дали е такъв, щом понякога кара мъжете да си продават душите, за това което иска той. Мъжете имат лошото качество да са твърде подвластни на желанията на пенисите си, превръщайки се в техни роби. Имат навика да поставят на карта техния и живота на другите, за да се доберат до желаното от пениса им. За добро или за лошо обаче, всичко това е обяснимо по простата причина, че мъжът е щастлив само когато пениса му е щастлив. Когато пенисът не получава каквото иска, мъжът е този който отнася депресията, комплексите и понякога самосъжалението. Колкото и сложна да е мъжката психика, психиката на пениса и влиянието й върху психиката на мъжа не са никак сложни.
Тогава приятел или враг е пенисът на мъжа… Аз надали мога да дам точен отговор на този въпрос. Няма и да се опитвам – като жена имам по-различни отношения с пениса. Жените и пенисите обаче са друга тема…
Entry Filed under: Blog Originals. Етикети: мъж, пенис.
30 Comments Add your own
Leave a Comment
Some HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <pre> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed
1.
Konstantin | април 22, 2009 at 12:04
Бънджи, странна вселена е мозъкът ти: как така ветровитият Бургаски залив и черен чай с мляко те отнесоха до този фундаментален въпрос, който общо взето може да се резюмира в: ние държейки се за онази работа можем ли да се самоповдигнем до нови висини или напротив, упражнението е целоживотно напъване с нулеви резултати
Предлагам ти да доразвиеш този пост с един вторичен – обрязаният пенис по-съдържателен ли е от необразяният, въпреки очевидната липса на част от материала за изграждане…
2.
Bunny | април 22, 2009 at 12:06
@Kosta,
всъщност снимката ме провокира… :Р
Аз замислям втора част, ти даваш идея за трета… времето ще покаже…
3.
muiiio | април 22, 2009 at 12:13
Според мен следната поговорка е доста удачна в случая:
„С такива приятели, на кого му трябват врагове“
4.
Ognyan | април 22, 2009 at 12:14
„Жените и пенисите обаче са друга тема…“ – жените и пенисът са доста близки
5.
Bunny | април 22, 2009 at 12:15
И все пак предмет на друга тема, Оги… :Р
6.
Bunny | април 22, 2009 at 12:16
@ muiiio ,
))))) Хареса ми!
Добре дошъл…
7.
Konstantin | април 22, 2009 at 12:17
Има една двойнственост в тази снимка. Дали гледа по типично даоистки начин пъпа или израстъка си
8.
Ognyan | април 22, 2009 at 12:41
По принцип за мъжа няма огромно значение дали го гледа или не го гледа. Всичко опира да това той да си свърши работата, когато нещата опрат до него – мазохистко, но добре казано!
9.
Aquawoman | април 22, 2009 at 12:53
Враг !!!
)) Защото твърде често дава лоши съвети
10.
Acnapyx | април 22, 2009 at 12:58
Като посредствен психолог бих казал, че май се очаква, когато подобен „приятел“ те подвежда, да се отървеш от него. Поне тази нотка усещам в текста. Аз обаче нямам навика да изоставям приятел в трудна ситуация… поне докато продължавам да го смятам за такъв. Де да знам, лоялност май се нарича
Идейка за бъдеща статия: какво да правят мъжете, които не слушат не само пениса си, а по-скоро главата си? И които следват не ветропоказателя, говорещ с гласа на библейската змия, а цялостната си представа за човека? Дали това е за добро? За кой глас за си затваряме ушите?
11.
Gabfest | април 22, 2009 at 13:34
Според мен просто мечтаеш понякога да имаш и ти такъв приятел. Усетих някаква нотка на завист!
12.
Bunny | април 22, 2009 at 13:36
Хахахаа, ейййй Мите, дълбоко в женската душа четеш ти….. :Р
ПП: Чакам Ал Ал да се разпише по темата…
)))
ПП2: И Светла!
13.
Shljko | април 22, 2009 at 23:55
Бих казал, че всички беди и радости ни сполетяват от там. Зависи от ситуацията. Имам приятел, който след четири десетилетия стигна до извода, че трябва да го отреже…/има три деца от три жени/ , но в моменти на упование твърди, че ако не може вече да го ползва, ще си сложи край на живота. Мъже сме, това е, всичките ни проблеми идват от „нашия приятел“, ама без него, какви мъже сме.
Ще трябва да се научите, да ни приемате такива каквито сме. Както вече един път казах, без нас ще ви е скучно. Без нашия „приятел“ също!!!
Между другото от публикациите ти, лъха на феминизъм. Такава ли си?
14.
ludipari | април 23, 2009 at 05:42
Непешите сега нещо и за мъжкия гъз, та да ви кажа „евалла“!
15.
Bunny | април 23, 2009 at 07:19
@Shlijko,
По принцип не обичам да пиша за мъже, защото води само до две неща, когато го прави жена. Ако няма гадже я обявяват за мъжемразка. Ако има гадже, започват да го съжаляват, за дето търпи такава до себе си.
16.
ARMANDO | април 23, 2009 at 08:59
A казват, че психологията на пениса била приоритет само на психоаналитиците…Ама според мен Бъни, си по скоро един истински бихейвиорист…Иначе пениса колкото прави мъжа мъж, толкова и жената жена…Въобще неговата съдба е да валидизира половата принадлежност…Ама като гледам за мъже може и да не обичаш да пишеш, но за пениси нямаш нищо против
А дали е приятел или враг…е това е въпрос на вагини…И най-добрият компас не бачка при силно магнитно поле.
17.
Bunny | април 23, 2009 at 09:03
Хахаха, верно е! Абсолютен бихейвиорист съм! :Р. Мултикултуралист при това…
18.
Пламен Петров | април 23, 2009 at 09:38
:р
19.
hormonche | април 23, 2009 at 10:20
Хаха, темата си е много яка, не ги слушай мъжете
Нали знаеш, че те никога няма да си признаят, колко са подвластни на пениса си
И не случайно са казали, че „Силата на жените, се определя от слабите места на мъжете“
20.
Shljko | април 23, 2009 at 16:56
Хормонче не съм съгласен, тука всички мъже си признаха, че са подвластни на пениса си. Между другото също толкова, колкото Вие на вагината си.
21.
мини | април 26, 2009 at 10:31
Бъни, темичката ти е забавна.Моите наблюдения :
В младоста пенисът е приятелчето ,на което един мъж винаги може да разчита, така да се каже – може винаги да му се опре.
В израстването на мъжа – става малко подъл приятел-забърква го в едни…освен весели ,понякога отвратителни ситуации.
После идва един такъв момент когато вече е приятел – предател,не можеш много да му се разчита.За съжаление стрес и т.н.тогава идва на помощ фармацията.
А що се отнася, до закачките за вагината,моята понякога ми е враг:)
22.
Крис Ванев | април 26, 2009 at 20:53
Много мъжки пост!
Няма да коментирам нищо за моята сакрална сплотеност с мой Попай, но ще изразя огромния кеф да видя някой да говори за психиката на Пениса. Неговата психика. Неговите желания. Неговите потребности. Ето това е жена, която уважава значимостта на мъжкото достойнство. Това е Жена, която поставя мъжа на линия с неговия верен/неверен спътник в живота…
… но като всеки мъж, то този спътник не винаги е така сигурен. И когато трябва да го осъдиш, ти всъщност не съдиш него, съдиш Мъжа, нали? Защото съдейки него, то просто съдиш едно оправдание и в крайна сметка неговото присъствие се опира до женското удовлствие, обвързано с дълг, за да може този спътник да получава все така нужното уважение…
Поздрави и от мен, и от Попай, с пожелания за по-малко конфликтни дерзания, по-ясен контраст и повече причини за уважение.
23.
Bunny | април 26, 2009 at 20:58
Крис,
искрено благодаря! Чувствам се оценена като жена, не само като автор, след този коментар! И много благодаря за пожеланията, имам нужда!
))
24.
Кръстю | април 27, 2009 at 09:41
Отлична трактовка и анализ на темата. ..Само ,че не стигате до логичния край. Тоест, когато единият от двамата верни приятели умре….Практиката е доказала, че това рядко постига и двамата едновременно…а останалите варианти са чиста трагикомедия….
25.
ал | април 28, 2009 at 12:09
Ше ме извиняваш Bunny, ама напоследък падна голямо запиляване та не мога да се доредя да ти чаткам коментарчета
…
„За пишките и хората“ … тука съм на позицията – приятел / враг – няма значение. По скоро има зависимост м/у тези две „същества“. Едното не може да го има без другото.
А що се отнася до „пениса-компас“ …Чудо на чудесата … Лично аз гледам да не му се бъркам много много, доверявам се на инстинктивния му нюх и го следвам сляпо. Верно – прай някои работи „не с акъла си“, ама като цяло сме на една вълна …
Бе, ще се опитам да обобщя със следните слова: Когато си мъж (с правилна ориентировка естествено) пенисът винаги ше ти от полза – без значение приятел или враг …
26.
Zelengorova | април 28, 2009 at 17:20
Много як пост.
Ето и мислите породени след него:
мъжът като цяло, в повечето случаи доста добре се разбира с пениса си и го слуша, умее да общува с него и да живеят мъжът и пенисът в относително добър екип.
Все пак се разбират по мъжки – от време на време в конкуренция, през останалото време чукат мацки и си пият бирата. Едилия!
При жените обаче, доста е сложничко…
Я ми кажете колко жени познавате, дето живеят в хармонична връзка с вагината си?
когато пиша вагина да се разбира комплекта клитор, вагина, анус – трите източника на оргазъм при жената)
И изобщо колко жени познавате, които изслушват, съобразяват се, разчитат на ума на “вагината си”?
Ами колко начестели драстични случаи има, в които доста жени “заключват вагината си в тъмно мазе”, “запушват й устата” и не щат и да си спомнят за съществиването й, надявайки се по този начин тя да се умори да говори(крещи), каквото и да иска (да каже), за да може “горната им глава” да взима на воля “правилните” решения, с презумцията, че само “горната глава” знае “какво иска жената” и от “какво има нужда”.
Други пък така слугуват на “вагината си”, че се превръщат мазохистично в неин роб и пак не изграждат балансиран здрав съюз с нея, и не са изключения, а статестически голяма цифра.
Абе много рядко жените изграждат балансирани зрели отношения със своята “вагина”.
Дали проблема е усложнен и от факта, че не стига, че “вагината” е женска, а две жени трудно се разбират,
))))
(малко отклонение:жените с пенис, като цяло са доста по-разбрани екземпляри),
ами жената трябва хем да слуша сигналите от три места, с мозъка четири,
хем да комуникира, да се съобразява и да се вслушва, както и да е единна в житейските решения, които взима, разбирайки се и с четирите накуп.
Еми не е лесно! Много ясно!
27.
Bunny | април 28, 2009 at 18:55
Хахаха, Светле, ей за това те чаках да се появиш!
)))
Сега се замислих… ние верно сме като Наполеон…
Не е лесна тя!
А има и друг проблем. Когато пенисът е щастлив и мъжа е щастлив. Уви не е така при вагинте и жените…
28.
Zelengorova | април 28, 2009 at 22:00
Ами изводът ти както винаги -железен!
)))
))))
А де!
туй жената се е е… чудна ….
29.
Bunny | април 29, 2009 at 07:21
Мани!
30.
addicted to life | април 30, 2009 at 10:58
интересен постинг!
за съжаление е така: мъжете са подвластни единствено и само на желанията на малкия ‘гошко’ …
жените притежаваме емоционалност, ранимост, избухливост, обичливост … при мъжете е толкова лесно и просто – вдигаш го и животът е прекрасен ?!?!?!?!