Things I Like

Колежката Караджова, Мира Караджова , днес ме предизвика да направя една компилация „Things I Like“ в снимки – ъ фото компилейшън дето се вика. А на мен ми хрумна, че може да го обърнем на поредната блогърска щафета. Този път обаче викам да попишем за нещата, които ни радват душата…

Кафе – първото нещо, което правя сутрин с гурливи очи. Приятелски съвет – преди да съм си изпила първото кафе, по-добре не ме занимавайте с нищо. И по принцип, като ми се пие кафе съм леко крива. Пия всякакво. Сутрин обикновено е Нес, защото нямам търпение да правя друго. В по-късните часове може и еспресо, джезве или от италианска кафеварка. На периоди съм, честно казано. Италианската кафеварка има добрия навик да изпълва къщата с аромат, което й печели точки. Обикновено пия кафе докато правя нещо: ровя из нета (друго голямо thing I like), гримирам се (особено, когато ходех на работа в офиса), гледам телевизия или чета. Но май най- го обичам ето така – на спокойствие, в някой кофи хаус,  в добра компания…

Обичам много да чета. Никога нямам достатъчно време за четене на каквото ми се чете. Върховния кеф е лятото в хамака с котката. Тук ще залепя и страстта към списания, която датира от как преди около десет години отворих „Егоист“. Тук трябва изрично да кажа, че не обичам модни, женски и всякакви други малоумни списания, които те учат как да слагаш червило. Обичам готини списания – умни, забавни, добре написани с куул дизайн. За съжаление в момента няма много такива на българския пазар. Такива списания обичам не просто да чета, нямам нищо против и да ги правя, уви към момента нямам тази възможност… Като казах четене и хамаци да спомена и котките – най-великото същество на този свят. Котката не може да бъде обяснена, опитомена или подчинена, но с това спирам защото, каквото и да кажа, все ще е клише.

Травъл… on the road again или гъз път да види, на прост български. Стягам куфари за от 20 до 40 минути в зависимост колко далеч ще ходя. Багажа за Бургас го приготвям и за по-малко. Навсякъде ми се ходи – нямам приоритетна дестинация. Единственото условие е да се върна вкъщи, защото това му е най-хубава част на пътуването.

Лени, ех Лени. Всъщност предизвикателството дойде точно покрай снимка на Лени. Лени въплъщава една дузина неща, които харесвам – музиката, китарата, мекия черен глас, всичкия талант, които ми докарват тръпки. Лени е мулат – майка афроамериканка и баща руски евреин. Силно вярвам, че мулатите – тези деца на междурасовата любов, са хората на бъдещето. Един ден, след много векове, всичко хора ще са мулати и няма да има раси… красота… Абе Лени е секси от всякъде, няма как да не го обичаш…

Сигурно мога да се сетя още много работи, но започва да става отегчително… Затова аз свършвам тук, но вместо точка ще подам щафета. Да се чувстват поканени да кажат какво им доставя душевни оргазми: Елфа, Марио, Аспарух, Марфа, Светла, Си, Огир, Говорилня,  който още иска – няма ограничения.